Ако бях героиня от тъп американски филм сега щяхте да ме видите с голяма кофа сладолед в ръце, седнала на леглото, с голяма лъжица да греба от него и да проливам сълзи. Единствено вярно от горните неща е, че седя. Седя си. Ей така. И си седя. И си мисля как си седя. Точно това си мисля. „Аз седя.” Като изпаднеш в  такова положение можеш да седиш много дълго време. Това е нещо като кататония. Седиш и мислиш, че седиш. Интересното е, че нищо не те заболява, нито засърбява. Не че нямаш чувства. Имаш болка. И други чувства имаш. Но те са някъде извън теб. Идва един момент в който почваш да ги наблюдаваш. Като малко дете, което разглежда с интерес новата рокля на съседката. Искаш да я пипнеш , тази нова рокля, да усетиш между пръстите си плата от който е ушита, защото не е достатъчно само да гледаш. Любопитството и желанието ти да докоснеш материята са направо болезнени. И аз исках да взема в ръцете си болката, да я повъртя, да я разгледам от всички страни, да се опитам да разбера защо толкова боли. Искам да знам от какво е направена, дали е мекичка или твърда. Дали ще се разлее, ако я докосна. Струва ми се, че ако ги разбера тези неща ще спре да боли.

                  Като всяка история и моята има начало. Но още няма край.

                  Влюбих се. Не, не веднага. Не беше от пръв поглед. Не беше и от втори. Не беше светкавица, която ме е поразила. Повече от една година съм носила някъде вътре в себе си неговите очи. Някъде е била и неговата усмивка. Но аз не съм знаела това. Не съм знаела, че кротостта и добротата от тях се е разляла вътре в мен и е образувала едно дълбоко езеро. Синьо и кристално чисто. Не съм знаела и това, че нежността му е затихналия вулкан в мен, който само привидно спи. Разплаквах го. Усмихвах го. Пеех му моята мантра за любов. Ядосвах го. Досаждах му. Накарах го да танцува с мен. За да го освободя от неговата болка. За да възкръсне. Той беше Огъня на самоунищожението. А аз Водата на живота. За да стопля неговата кръв аз препълних сърцето си с любов, радост, смях, песен, обич, самоотверженост, състрадание и прелях...Изливах потоци, които станаха реки, преливаха бреговете и весело и стремително тичаха през гори, поля, планини, за да стигнат океана, да се влеят в него и да го накарат да завихри огромни вълни със светли, искрящи и танцуващи пръски по върховете си. Любовта е като електричеството.. Не може да се съхранява. Трябва непрекъснато да се отдава.

може и да има продължение...ама не знам:)))))

Истинско откровение. Ти ги ги умееш тия работи.
Радвам се за теб, Рада. Нека ти е! :)

Началото е хубаво,дано по- скоро въобще да няма край.*Човешкото сърце е като електроцентрала. Не може да съхранява любовта. Трябва непрекъснато да я отдава.*-малко потръпнах от неочакваното сравнение,защото ме отпрати към енергомонополистите,да речем ,че вината е моя,защото става въпрос за съвсем друга енергия)))...Дано да има продължение...

благодаря Адриан:)))) на тебе пък тъпкано да ти се връща:))))

както винаги много умно съм забелязвала само салама има два края:)))) но пък знае ли човек !?!?!?:))) за електричеството като такова ще ти разяснявам друг път:))))

You'reTheFlame..And IamTheWater...You know? I wanted to spring,but,I had This Fear.... into My Heart......WHY???

ако съм разбрала добре това , което чета бих казала, че всеки сам за себе си трябва да търси отговора!:)))

Приятно съм изненадана:) Имам подобна Любовна Поема,кой ли нямаа:)) Усмивки :))

ох,ох, ох...като прочетох красавице:)))) искам да пишем от сутрин до вечер любовни поеми, а не некролози например:))))))))

Защоо ,неее.."Енергията следва мисълта"...виж колко ентилигентно..си комуникираамее.. хехех:))

при мен е обратното - първо е енергията , а после даже и мисъл няма:)))))))

... но и някак тъжно....
или просто на мен ми е тъжно и пренесох собственото си моментно настроение върху текста...
Рада, къде остана crusader?
Преди време ми е останал спомен, че пътищата ни се пресичаха в неговия блог и там имаше интересни разговори...
Просто се присетих! Приятна вечер!:)

Ели

в любовта има от всичко :))) тя и за това е красива:))) а къде се е дянал крусадер не знам защото и аз имам големи периоди в които не влизам в блога:)))

Радвам, се да чувам нови..мъдрости тук.:))))

те са от Клеопатра насам , но ще ги броим за нови:))))

Добре, КЛеопатро:))