Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2013 17:12 - Когато Водата се влюби в Огъня
Автор: helloworld Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6599 Коментари: 16 Гласове:
11

Последна промяна: 27.09.2013 13:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   


                        

                 Ако бях героиня от тъп американски филм сега щяхте да ме видите с голяма кофа сладолед в ръце, седнала на леглото, с голяма лъжица да греба от него и да проливам сълзи. Единствено вярно от горните неща е, че седя. Седя си. Ей така. И си седя. И си мисля как си седя. Точно това си мисля. „Аз седя.” Като изпаднеш в  такова положение можеш да седиш много дълго време. Това е нещо като кататония. Седиш и мислиш, че седиш. Интересното е, че нищо не те заболява, нито засърбява. Не че нямаш чувства. Имаш болка. И други чувства имаш. Но те са някъде извън теб. Идва един момент в който почваш да ги наблюдаваш. Като малко дете, което разглежда с интерес новата рокля на съседката. Искаш да я пипнеш , тази нова рокля, да усетиш между пръстите си плата от който е ушита, защото не е достатъчно само да гледаш. Любопитството и желанието ти да докоснеш материята са направо болезнени. И аз исках да взема в ръцете си болката, да я повъртя, да я разгледам от всички страни, да се опитам да разбера защо толкова боли. Искам да знам от какво е направена, дали е мекичка или твърда. Дали ще се разлее, ако я докосна. Струва ми се, че ако ги разбера тези неща ще спре да боли.

                  Като всяка история и моята има начало. Но още няма край.

                  Влюбих се. Не, не веднага. Не беше от пръв поглед. Не беше и от втори. Не беше светкавица, която ме е поразила. Повече от една година съм носила някъде вътре в себе си неговите очи. Някъде е била и неговата усмивка. Но аз не съм знаела това. Не съм знаела, че кротостта и добротата от тях се е разляла вътре в мен и е образувала едно дълбоко езеро. Синьо и кристално чисто. Не съм знаела и това, че нежността му е затихналия вулкан в мен, който само привидно спи. Разплаквах го. Усмихвах го. Пеех му моята мантра за любов. Ядосвах го. Досаждах му. Накарах го да танцува с мен. За да го освободя от неговата болка. За да възкръсне. Той беше Огъня на самоунищожението. А аз Водата на живота. За да стопля неговата кръв аз препълних сърцето си с любов, радост, смях, песен, обич, самоотверженост, състрадание и прелях...Изливах потоци, които станаха реки, преливаха бреговете и весело и стремително тичаха през гори, поля, планини, за да стигнат океана, да се влеят в него и да го накарат да завихри огромни вълни със светли, искрящи и танцуващи пръски по върховете си. Любовта е като електричеството.. Не може да се съхранява. Трябва непрекъснато да се отдава.





Гласувай:
11



1. helloworld - :)))))
23.09.2013 17:13
може и да има продължение...ама не знам:)))))
цитирай
2. karaiany - Истинско откровение. Ти ги ги умееш ...
23.09.2013 18:33
Истинско откровение. Ти ги ги умееш тия работи.
Радвам се за теб, Рада. Нека ти е! :)
цитирай
3. eleronia - *Като всяка история и моята има начало. Но още няма край.*
23.09.2013 19:44
Началото е хубаво,дано по- скоро въобще да няма край.*Човешкото сърце е като електроцентрала. Не може да съхранява любовта. Трябва непрекъснато да я отдава.*-малко потръпнах от неочакваното сравнение,защото ме отпрати към енергомонополистите,да речем ,че вината е моя,защото става въпрос за съвсем друга енергия)))...Дано да има продължение...
цитирай
4. helloworld - karaiany
23.09.2013 20:25
благодаря Адриан:)))) на тебе пък тъпкано да ти се връща:))))
цитирай
5. helloworld - eleronia
23.09.2013 20:33
както винаги много умно съм забелязвала само салама има два края:)))) но пък знае ли човек !?!?!?:))) за електричеството като такова ще ти разяснявам друг път:))))
цитирай
6. milady - What a Surprice:)
23.09.2013 22:03
You'reTheFlame..And IamTheWater...You know? I wanted to spring,but,I had This Fear.... into My Heart......WHY???
цитирай
7. helloworld - milady
24.09.2013 13:41
ако съм разбрала добре това , което чета бих казала, че всеки сам за себе си трябва да търси отговора!:)))
цитирай
8. milady - Хелоу,красавице...
24.09.2013 15:22
Приятно съм изненадана:) Имам подобна Любовна Поема,кой ли нямаа:)) Усмивки :))
цитирай
9. helloworld - milady
24.09.2013 16:47
ох,ох, ох...като прочетох красавице:)))) искам да пишем от сутрин до вечер любовни поеми, а не некролози например:))))))))
цитирай
10. milady - :))
24.09.2013 17:59
Защоо ,неее.."Енергията следва мисълта"...виж колко ентилигентно..си комуникираамее.. хехех:))
цитирай
11. helloworld - milady
25.09.2013 13:46
при мен е обратното - първо е енергията , а после даже и мисъл няма:)))))))
цитирай
12. cinderellathespy - ... Красиво...
25.09.2013 23:13
... но и някак тъжно....
или просто на мен ми е тъжно и пренесох собственото си моментно настроение върху текста...
Рада, къде остана crusader?
Преди време ми е останал спомен, че пътищата ни се пресичаха в неговия блог и там имаше интересни разговори...
Просто се присетих! Приятна вечер!:)

Ели
цитирай
13. helloworld - cinderellathespy
26.09.2013 10:40
в любовта има от всичко :))) тя и за това е красива:))) а къде се е дянал крусадер не знам защото и аз имам големи периоди в които не влизам в блога:)))
цитирай
14. milady - ре Автора....
26.09.2013 13:57
Радвам, се да чувам нови..мъдрости тук.:))))
цитирай
15. helloworld - milady
26.09.2013 15:00
те са от Клеопатра насам , но ще ги броим за нови:))))
цитирай
16. milady - ре Автора....
08.10.2013 18:28
Добре, КЛеопатро:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 532729
Постинги: 89
Коментари: 1893
Гласове: 1614
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031