"В началото беше Водата и Огъня...те създадоха..."
Когато Огъня срещна Водата и лавата от вулкана се разля по склона те създадоха Скалата – непоклатима, силна, здрава и неподвластна на времето.
Игриви, малки и палави пламъчета се спускаха срещу нея и я превръщаха в пара. Парата се издигаше към небето и от там се спускаше надолу като дъжд, под който плачехме, с плача на малки деца с чисти и невинни души. Огъня потърси душата на Водата, намери я, прегърна я, целуна я, разтопи я, успокои я и я умиротвори. По бреговете разцъфтяха лунни цветя. Благоуханна нощ изпълваше света. С Пламък и Жар подпечата сърцето й. И Водата запя. Запя Песен за Любов. Изпълни Всемира с благозвучие и красота. Събуди птиците, за да пеят с нея. Звездите им изпратиха целувки и от тях се раждаха нови звезди, а нощта се усмихваше. С молитва пристъпи върху огнената му жарава.
ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ
Защото любовта е силна като смъртта.
... и дори по – силна от нея...
ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ
3:1 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
Заради това болеше!
10.10.2013 08:37
но не мога да вдигна ръка срещу Бога*)) А ти???;))