Прочетен: 3740 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2015 17:30
Съседния двор:
- Мина, защо си ми разкопала тук?
- Не съм аз. Той е. Ще си дойдеш ли за вечеря? – глас, който иска да изпълни всички съпружески задължения. Смирен.
- Ще си дойда бе! – градация. – Писнахте ми всички! Да му еба майката! Писнахте ми!
Моя двор:
Тишина.
Съседния двор:
- В колко часа?
- В колкото...
Моя двор:
Тишина.
Жълта пеперуда.
Съседния двор:
- Нищо няма да взимам. Писнахте ми всички бе!
Моя двор:
Тишина.
Облаче.
Крушата полюлява листа дружелюбно.
Съседния двор:
-Мина, не пипай там! Чуваш ли! Остави бе, не пипай! Престани бе!
- Вечерята е готова. Идваш ли? – смирено.
Моя двор:
Тишина.
Аромат на дъжд.
Съседния двор:
Тишина.
Моя двор:
Тишина.
Спомените могат да умират.
Съседния двор:
- Радо, от месеци те моля да го направиш това. – бунт. – И идвай да вечеряме.
Моя двор:
Тишина.
И камъка може да умре, ако никой не сяда върху него, за да го стопли.
Съседния двор:
- Няма да го оправя! И стига с тая вечеря бе! Писна ми от теб!
Моя двор:
Тишина.
Черните дупки във вселената са образувани от невъзможности, които стръвно и лакомо поглъщат възможностите.
Шумолене в изсъхналите клони.
Съседния двор:
Мълчание.
Мъжът и жената.
Моя двор:
Съботите и неделите.
Черни дупки.
Съседния двор:
Червения балон на непоносимост.
Навик.
Моя двор:
Любов, наоблечена като стар клошар с невъзможности.
Червено вино за прогонване на невъзможностите.
Съседния двор:
- Мина, казах ти да отидеш на доктор! Защо не отиде? Спри да хленчиш, че те боли! – най-високите октави.
- Няма да отида! Страх ме е!
Моя двор:
„Доктор ли?”
Съседния двор:
Игра на „Не се сърди човече”. Вариант „Такъв е живота”.
Моя двор:
Няма доктори за тези болезнени невъзможности.
Буги – вуги.
Мъжът и жената:
Изгрев. Мирис на лятна поляна. Дъжд. Океан. Парче синьо небе. Битка. Пленено знаме. Примирие. Плаж. Голо тяло. Случайности. Сладострастен секс. А да! Децата! Да бе – децата! Дълга! Отговорноста! Маневри. Стратегия. Приятели. Общество. Забравена ласка. Припламване. Отново бойни знамена. Поход. Напред! Изтънели чувства. Закърпване. Белези. Ветерани и бойни другари. Неизгаснали въглени в шепа. Цялост. Залез. Оранжево-топъл. Музиката на спомените. Грижа и всеотдайност. За него. За нея.
Самотно човешко същество:
Невъзможности.
Тагове:
"Тишина.
Аромат на дъжд."
А душата човешка е крехка дреха , за необлечените пък обичта е нещо , което , би могло да превърне мокротата в обилна среда за да поникне кълн, семенца от човешки привързаности , към самата привързаност , например и обич , разбира се!
За финал си избрах цвят- "оранжево - топъл"...
и небето е оранжево когато има синьо облаче за цвят, на жълтото слънце , пък му отива пурпурният залез и ... така!
Поздрави и бъди цветна! Може и в тихото!
