Ха ха хаха !!! Палави смеее !!! Палави!


             Споглеждаме се една друга. Нали за това сме дошли тази вечер тук. Почти едновременно посочваме свободното място между нас. И сега за кой ли път се чудя на човешкия мозък - едновременно и толкова бързо да може да обработи цял куп информация.  Още докато той пита за разрешение аз съм забелязала, че е облечен в тъмно сини джинси с много тънък рипс, светлобежова риза - качествена, колана на панталона му е свръхскъп и е единственото което има лого на фирмата производител. Останалото е дискретно чак до мокасините които са обути на бос крак - може би е бързал? Лято е и е делничен ден - ще му го простя.:)))
               - Казвам се Павел Деничин - подава ръка първо на мен, а после се обръща и към Василева.
               Има нещо в усмивката му, което не мога да определя но ми вдъхва доверие.
               - И защото аз нахлух тук ще ви разкажа накратко за себе си. Архитект съм в едно българо-японско бюро. Проектираме и за България и за чужбина. Трети архитект във фамилията съм.
               О, дааааа! Сега се сещам! Това е една стара софийска фамилия - твърде известна. Познавам неговия племенник който работи за Филип Морис и е клиент на нашата фирма. Разговора тръгва толкова естествено и непринудено, че се увличаме. Павел перфектно балансира между нас - никоя не може да се почувства пренебрегната. Между сервирането на двете питиета усещам погледа на Василева - "Даваш ли го?" пита тя.
               Аз съм с десет години по-възрастна от нея. Той е някъде между нас двете  по моя преценка. Може би по-близо до мен. Много ми харесва - даже МНОГО! Но у мен заговаря сестринското ми чувство към Светлето. "Наиграй се!" - отвръщам й аз с поглед.
               През входа шумно и безцеремонно влизат на група десетина наши приятели. Едно от хубавите неща на този бар е че ни е станал като втори роден дом. Тук се чустваме даже по добре дошли отколкото у дома си. Прощават ни всякакви волности и прегрешения.Стържат с краката на столовете които влачат до нашата маса и изведнъж тя става центъра на веселието. Шум, смях , тъпи вицове и закачки - нали знаете как става в такива случай?
                - Тръгвам си, тръгвам - казвам на Радослав, който ме държи за ръка и не ме пуска - стана твърде късно за мен вече! Утре ми се обади да ми кажеш в колко часа тръгваме в събота!
                Павел въпреки врявата е чул че тръгвам и става за да се сбогуваме. Пожелаваме си лека нощ и аз скачам в таксито.
                В къщи е твърде тихо и звъненето на телефона ми прерязва тишината. Поглеждам по навик дисплея и с огромно учудване виждам, че звъни Павел.

Кой дали даваш Радослав или Павел?

???????? я вземи и го напиши пак:))) че нищо не разбрах - мозъка ми е като на колибри!

Според мен Василева иска да прави секс тая вечер и те пита "Даваш ли го?" Демек дали даваш единия от двамата за тая вечер само (for one night). А може би аз не съм разбрал?

тя пита за Павел а Радослав ни е стар приятел с който имаме уговорка за събота :))))

бе момееее-ти го изкара като оня стар лаф*добре свири момчето ,ама не може да започва*- в случая-*не ще да завършва*;))).Стана прийом като в сапунените сериали-спираме на най-интересното;))).От утре сме зависими и ще хванем даже и часа:))DDD.Сещам се накъде клонят везните,този път логиката е перфектна.ХАХХАХАХХА,ЗНАМ КАКВО ЩЕ СТАНЕЕЕЕ-за да се избегне*конфликта на интереси*-Павел архитектов остава на сухоооо:)PPP.Ай да те видя сега;)))

не си позналааааааааа драмата е доста по-голямааааа хахахахах пак ще има експлозиии!!!!

Каква е тази бъркотия...!? Голям смях - вие двамата сте в абсолютна хармония : Защото говорите на себе си убеждавайки се, че другият не представил( разбрал) Добре ! В същност стана - Разказ ! Вземете го публикувайте в съавторство !
Ха, така - Написах го !
Сега на Вас ред давам аз !

аз отдавна си мисля че ми трябва съавтор , но phoenix2000 е зает човек с много работа пък и аз не съм му на нивото!

очертава да бъде???мислех ,че ще е комедия бе;))

то в живота драмата и комедията са ръка за ръка - виж Чарли Чаплин за това е велик!

отгоре-отгоре-разбира се;)една статия за Уди Алън.Веднага измествам центъра другаде-*80% от успеха е...в показността*.А другото го знаеш-като те чета*(както той реагира като слуша Вагнер)-ме обзема и мен желание да завладея Полша;)).Е,и той сигурно е велик-как се изиграва иначе ролята на сперматозоид????;))Ако нищо не си разбрала-вината не е у теб;)PDDDD

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ що така даде момчето:)))))Много си добра но пък отвътре ти е припърхало като те е изпратил Павел а пък звъненето по телефона допълнително е наляло масло в огъня:))) Според мен ще си го отмъкнеш за теб:)))

Zavisi za kakvo i s kogo.Predpo4itam da sam palava s EDIN

глей сега - този дето се прави на много интересен не винаги е велик! Та нали се занимавам понякога и с PR та знам понякога колко разни хора дължат известността си само на него пример от всекидневието - Юлиан Вучков :)))))))))

страшно се кефя на твойте коментари защото участваш в разказа , малко по - различно ще е :)))))

мисля че вътрешно в себе си всички ние сме моногамни и предпочитаме с един но за да стигнеш до него трябва да имаш възможност да избираш нали? а и това рядко се случва в живота да попаднеш на този който ти е абсолютно достатъчен - чалко са хората които получават такъв подарък :))))

Ами чета внимателно и се кефя :)))))