Девойчицата на бара старателно бърше плота , а аз хвърлям един разбойнически поглед в огледалото, за да видя дали ще привлека вниманието ако се обърна. О, ужас! Мойте очи срещат неговите!!! Усещам как на бузите ми се разливат огромни червени петна и се моля на ум никой да не ги види! Слава тебе Господи! В този момент през вратата едновременно влизат един мой стар приятел художник-бохем и Иван! Филип е скулптор и се познаваме от много дълго време! Огромната му физическа прилика с Яне Сандански доведе до там че му правиха пробни снимки за един филм, но продукцията се провали.Той е от най-известните софийски бохеми, ужасно мил и добър,което е характерно за грамадните хора какъвто е той. Огромните му ръце се разтварят широко - почти от стена до стена, защото бара е сравнително малък, а главата му опира почти в тавана.Аз нямам избор и потъвам в тях, а той се смее гръмогласно както винаги. Още като се запознахме той започна галено да ме нарича Солей - така си и останах за него.Не знам дори дали вече си спомняше истинското ми име защото срещите ни бяха случайни и спорадични. Това обаче не пречеше между нас да съществува една доста необяснима обич. "Мила , нали знаеш колко много те обичам!" - казва той както винаги защото това е ритуалния ни поздрав, вдига ме нависоко , доколкото му позволява пространството и ме целува по бузите които вече съвсем горят, но аз се чувствам защитена защото сега всички могат да си мислят , че се изчервявам от удоволствие. Иван стои и много мълчаливо и твърде притеснено наблюдава сцената. Филип почти ме понася към масата на  моята мечта! Аз се дърпам и искам да излеза от  прегръдката му и междувременно обяснявам че не съм сама. Филип се обръща и вижда Иван. Освобождава едната си ръка и го притегля и него към масата. Почти насила ни настанява на съответните места и доволен сяда между нас. Изведнъж  си давам сметка, че всичките ми направо"перфектни" планове отпадат, защото аз съм точно там където исках да бъда.