Постинг
10.08.2011 14:29 -
Животът - втора употреба/втора част/
Автор: helloworld
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6518 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2011 11:13
Прочетен: 6518 Коментари: 31 Гласове:
20
Последна промяна: 19.08.2011 11:13
Няма го! Няма го - крещеше мозъка й!
Докосваше с пръсти чашата от която той пиеше кафе и усещаше топлината на неговата ръка. Поглеждаше към мястото на масата където сядаше обикновено и срещаше очите му. Вятъра отваряше вратата и тя очакваше да се появи след секунда. Слизаше надолу по стълбите и имаше усещането, че ей сега ще се сблъскат и той ще я прегърне както обикновено правеше. Все още беше заедно с тях - усещаше как страда и не иска да се разделят завинаги. Лягаше си вечер и заплакваше - понякога тихо, а понякога риданията й я давеха от липса на въздух. След това уморено заспиваше. Не сънуваше, а сутрин се събуждаше в шест без петнайсет, за да поведе детето си на училище, отново да отиде на работа, отново да изпълни всекидневния ритуал от задължения които имаше. Насилваше се старателно да отмести в съзнанието си неговото присъствие, за да може да се заеме с тях. Беше дошъл ноември, но това го знаеше от календара - вътре в нея времето беше спряло. В тъмните, мрачни и студени утрини повеждаше сина си по пътеката през гората, която водеше до шосето където двамата чакаха автобуса. Беше страшно - тъмнината на гората и студа усилваха усещането за самота и безнадежност. Тя стискаше зъби и извикваше цялата си смелост, за да преодолее и този ден - до следващия когато отново трябваше да извърши същото и така до безкрай - ден след ден, седмица след седмица, месец след месец...а дали щеше да има година след година?
На колегите й отначало им беше неловко и не знаеха как точно да се държат, но се опита да им покаже, че работното място не трябва да се превръща в мавзолей на нейното нещастие. Продължаваше да работи и живее по утъпканите пътеки, които бяха създали те двамата. Но усещаше несъзнателно, че трябва нещо да промени. Хората около нея я обичаха и се стараеха по всякакъв начин да й помагат - доколкото им беше възможно. Посъветваха я да отиде на преглед при доктор защото за всички беше явно, че губи сили все по-вече и по-вече. Вслушваше се в съветите които й даваха защото тя самата не знаеше как да постъпи.
Докторката беше доста по-млада от нея, приятна и хубава жена. Докато й разказваше слушаше внимателно и не се намеси в разказа й. След това каза няколко напътствия и започна да пише рецепти. Тя с ужас установи, че докторката й предписва едни доста силни лекарства, които тя познаваше и гледайки я как пише зелена рецепта след зелена рецепта в нея внезапно избухна гняв. Гняв срещу самата себе си. В началото даже не можеше да определи какво точно е става. Само усещаше как все по-вече и по-вече се бунтува вътрешно. Взе рецептите, благодари и излезе на улицата. Пред погледа й попадна едно кошче за боклук - спря до него и взе ядно да къса рецептите и да ги хвърля вътре. В нея бушуваше смес от гняв, яд и решителност. Тръгна с широка крачка пеша и реши да върви докато се успокои и докато вземе решение. На Орлов мост вече знаеше и си каза - "Имаш сили да се справиш сама със всичко, не ти трябват нито доктори, нито зелени рецепти. Всичко от което се нуждаеш е вътре в теб - в мозъка и душата ти! Ти винаги си успявала и сега можеш!"
следва продължение :))))))
Докосваше с пръсти чашата от която той пиеше кафе и усещаше топлината на неговата ръка. Поглеждаше към мястото на масата където сядаше обикновено и срещаше очите му. Вятъра отваряше вратата и тя очакваше да се появи след секунда. Слизаше надолу по стълбите и имаше усещането, че ей сега ще се сблъскат и той ще я прегърне както обикновено правеше. Все още беше заедно с тях - усещаше как страда и не иска да се разделят завинаги. Лягаше си вечер и заплакваше - понякога тихо, а понякога риданията й я давеха от липса на въздух. След това уморено заспиваше. Не сънуваше, а сутрин се събуждаше в шест без петнайсет, за да поведе детето си на училище, отново да отиде на работа, отново да изпълни всекидневния ритуал от задължения които имаше. Насилваше се старателно да отмести в съзнанието си неговото присъствие, за да може да се заеме с тях. Беше дошъл ноември, но това го знаеше от календара - вътре в нея времето беше спряло. В тъмните, мрачни и студени утрини повеждаше сина си по пътеката през гората, която водеше до шосето където двамата чакаха автобуса. Беше страшно - тъмнината на гората и студа усилваха усещането за самота и безнадежност. Тя стискаше зъби и извикваше цялата си смелост, за да преодолее и този ден - до следващия когато отново трябваше да извърши същото и така до безкрай - ден след ден, седмица след седмица, месец след месец...а дали щеше да има година след година?
На колегите й отначало им беше неловко и не знаеха как точно да се държат, но се опита да им покаже, че работното място не трябва да се превръща в мавзолей на нейното нещастие. Продължаваше да работи и живее по утъпканите пътеки, които бяха създали те двамата. Но усещаше несъзнателно, че трябва нещо да промени. Хората около нея я обичаха и се стараеха по всякакъв начин да й помагат - доколкото им беше възможно. Посъветваха я да отиде на преглед при доктор защото за всички беше явно, че губи сили все по-вече и по-вече. Вслушваше се в съветите които й даваха защото тя самата не знаеше как да постъпи.
Докторката беше доста по-млада от нея, приятна и хубава жена. Докато й разказваше слушаше внимателно и не се намеси в разказа й. След това каза няколко напътствия и започна да пише рецепти. Тя с ужас установи, че докторката й предписва едни доста силни лекарства, които тя познаваше и гледайки я как пише зелена рецепта след зелена рецепта в нея внезапно избухна гняв. Гняв срещу самата себе си. В началото даже не можеше да определи какво точно е става. Само усещаше как все по-вече и по-вече се бунтува вътрешно. Взе рецептите, благодари и излезе на улицата. Пред погледа й попадна едно кошче за боклук - спря до него и взе ядно да къса рецептите и да ги хвърля вътре. В нея бушуваше смес от гняв, яд и решителност. Тръгна с широка крачка пеша и реши да върви докато се успокои и докато вземе решение. На Орлов мост вече знаеше и си каза - "Имаш сили да се справиш сама със всичко, не ти трябват нито доктори, нито зелени рецепти. Всичко от което се нуждаеш е вътре в теб - в мозъка и душата ти! Ти винаги си успявала и сега можеш!"
следва продължение :))))))
Нищо не съм направил
Не пренебрегвайте мъката на стопаните по...
Същността на болката стояща зад една заг...
Не пренебрегвайте мъката на стопаните по...
Същността на болката стояща зад една заг...
Следващ постинг
Предишен постинг
Пиши по-бързо продължението.
Усмихнат ден!
цитирайУсмихнат ден!
олелеле не мога бързо бе :))) освен това дълго мисля къде да сложа запетайките и къде трябва да има разстояние преди следващия абзац:))))))))
цитирайБолка,тъга ,безнадежност!
Но браво на докторката ,че е успяла да стресне героинята и да я накара да се вземе в ръце.Така понякога е нужно някой да ни халоса и да ни накара да се върнем в реалността колкото и страшна да е тя.
Има надежда знам..........
цитирайНо браво на докторката ,че е успяла да стресне героинята и да я накара да се вземе в ръце.Така понякога е нужно някой да ни халоса и да ни накара да се върнем в реалността колкото и страшна да е тя.
Има надежда знам..........
и надеждата помага, но най - много помага силата ни - винаги когато си помислим ето това е края ние имаме още толкова че и повече сили в себе си! :))))
цитирайВинаги съм се чудила на нас хората от къде ги вадим тия сили ,когато сме и в най тежко положение.Дори и на предела пак ги намираме в себе си и продължаваме.
цитирайаз спрях да се чудя , а винаги когато ми се наложи ги търся и ги намирам тези сили и по този начин ставам все по-силна и по - силна :))))))))
цитирай:))
цитирайтова е хубаво и не е - защото все още до тук са отрицателни емоциите, а е хубаво защото явно съм успяла да ги опиша сравнително добре! :)))))))
цитирайСтрах , какво ще стане с героинята .
цитирайто както го написах тук човек наистина да почне да се страхува - обаче ще има доста докато стигнем края! Този път ще стане малко по-дълъг разказ - дано не ви отегча, но ще направя всичко възможно да е интересно!
цитирайточно аз да не съм доволна от такова развитие;)До тук кулминацията със зелените рецепти в коша ме карат да вярвам,че няма житейска ситуация,с която да не можем да се справим,колкото и невъзможно да ни се струва в даден момент.Да,другояче ще бъде,няма да ги има предишните цветове и настроения,но след буря винаги изгрява слънце,нали?И отваряме прозореца да влезе свеж въздух.Предлагам ти помощ-ако имаш проблеми със запетайките и въобще-пунктуацията,насреща съм да ги редактирам,стига да се окаже ,че и аз съм наясно де,защото не съм много сигурна дали мога да бъда последна инстанция,но поне мога да опитам:)))DDD
Продължавай с писането,до тук мисля,че се справяш отлично,има градация на образа-това,което не видях в предния разказ:))PP
хиххих по-ниска съм от тревата,да знаеш;))PPP
цитирайПродължавай с писането,до тук мисля,че се справяш отлично,има градация на образа-това,което не видях в предния разказ:))PP
хиххих по-ниска съм от тревата,да знаеш;))PPP
нямаш никаква причина да си по-ниска от тревата да знаеш!:)))))) и освен това аз се старая все повече и повече - защото иначе какъв е смисъла да цапаме с драсканици разни блогове или сайтове , а пък да не говорим за хартията , тя става все повече и повече свещенна !:))))))))
цитирай
13.
анонимен -
:(
10.08.2011 21:04
10.08.2011 21:04
много драма бе - на килограм
цитирайче ти какво искаш - захарен памук ли?
цитирай
15.
анонимен -
ъхъ
10.08.2011 21:57
10.08.2011 21:57
на клечка бе
цитирайкакто казва един мой познат тия розовите и захаросаните не струват и аз съм съгласна с него :)))))
цитирайда така е.Все ни се струва че аха ей сега ще отвори вратата любимият човек и ще си кажем по нещо или просто ще срещнем поглед и ще си продължим по задачите,но уви не става така.С времето започваме да свикваме със липсата и остава само спомена за него
цитирайне съм сигурна дали моята героиня е свикнала и дали вече всичко е само спомен - още не съм решила! Но според мен не винаги всичко се превръща в спомен и навик! Тази любов която се опитвам да опиша тук е от този модел дето няма свикване със липсата! :))))))
цитирай
19.
анонимен -
Във връзка с драмата: то и животът си ...
11.08.2011 13:43
11.08.2011 13:43
Във връзка с драмата: то и животът си е една драма! Истинска трагикомедия! Като на къде се завърти колелото и въобще не те пита какво обичаш сладолед, захарен памук или горчиво кафе! Във всички случаи когато животът иска да си поиграе с тебе и да те понаучи на туй- онуй ти поднася с една широка многозъба усмивка едно хууууууууубаво "цариградско на клечка" и после скръдтва ръце, подпрян на някой светофар да ти гледа сера- като как ще реагираш н "онова" на клечката! А това дето прочетох си мирише на 200% натурален истински живот! Пък кой както иска си го нарича- драма, комедия, на клечка, урок, изпитание....все едно е!
цитирайанонимен написа:
Във връзка с драмата: то и животът си е една драма! Истинска трагикомедия! Като на къде се завърти колелото и въобще не те пита какво обичаш сладолед, захарен памук или горчиво кафе! Във всички случаи когато животът иска да си поиграе с тебе и да те понаучи на туй- онуй ти поднася с една широка многозъба усмивка едно хууууууууубаво "цариградско на клечка" и после скръдтва ръце, подпрян на някой светофар да ти гледа сера- като как ще реагираш н "онова" на клечката! А това дето прочетох си мирише на 200% натурален истински живот! Пък кой както иска си го нарича- драма, комедия, на клечка, урок, изпитание....все едно е!
може да те взема за съавтор, ако обаче се регнеш тук в блога - иначе не! :)))))
21.
анонимен -
:-))))))))))))))))))) лелеееее! ...
11.08.2011 13:59
11.08.2011 13:59
:-))))))))))))))))))) лелеееее! То ша ти обърна драмата на усмивки от старите ленти! Не си 'зимай белята с мене, Стаматова!
цитирайанонимен написа:
:-))))))))))))))))))) лелеееее! То ша ти обърна драмата на усмивки от старите ленти! Не си 'зимай белята с мене, Стаматова!
аз ще завеждам трагедията а ти комедията - после ще се сменяме:))))))
23.
mitkaloto -
Когато човек намери в тялото си това ...
13.08.2011 12:03
13.08.2011 12:03
Когато човек намери в тялото си това което го мори ,лесно ще го изцери.Когато не го намери то лесно ще го умори.
цитирайние обикновено знаем какво ни мори, но е трудно да се намери лек за него. Ако намериш и цяра вече всичко е наред :)))
цитирай
25.
mitkaloto -
ние обикновено знаем какво ни мори, ...
13.08.2011 12:26
13.08.2011 12:26
helloworld написа:
ние обикновено знаем какво ни мори, но е трудно да се намери лек за него. Ако намериш и цяра вече всичко е наред :)))
Ей Ч. Това го е казал Христос.
ами може самия той да се е регнал тук :)))))))
цитирай
27.
mitkaloto -
ами може самия той да се е логнал тук ...
13.08.2011 12:32
13.08.2011 12:32
helloworld написа:
ами може самия той да се е логнал тук :)))))))
Убеден съм.
:))))))) аз имах съмнения по този въпрос и искам доказателства :))
цитирай
29.
mitkaloto -
:))))))) аз имах съмнения по този ...
13.08.2011 13:28
13.08.2011 13:28
helloworld написа:
:))))))) аз имах съмнения по този въпрос и искам доказателства :))
Нямам,но божа работа.Не е решил...
истината е че разчитах на тебе защото нали ти си мъж и знаеш и можеш повече от мен:))))
цитираймного ме ласкаят твойте оценки и започвам да се чувствам неудобно , но всичко което аз самата знам за живота от уроците които съм получила бих го споделила с всеки приятел:)))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1614