Една девойка истерично и неприятно се изсмя на съседната маса и рязко ме върна в действителността. Погледнах Артиста в очите - там се отрази моето решение. Извадих от чантата си една визитка и му я подадох. "Когато станете готови с проекта за плаката аз съм на вашите услуги. Ще чакам да се обадите, за да уточним подробностите." Усмихнах се любезно и станах. "Беше ми приятно да се запознаем!" казах аз, хванах Иван под ръка и тръгнахме.


След една година се ожених за Артиста , след четири се разведохме.



В този разказ действително съществуващите герои са бара и Филип. Останалото е художествено претворяване на действителността. :)))))))

Това не беше честно, настроихме се на дълъг - дълъг разказ, а ти го приключи отведнъж. Утре какво ще пишеш?

не знам ......!?!? тази нощ може да ми дойде музата или музЪТ :)))))))

Язък! Ха така ! Написах, го !

що кво бе? завърших разказа :) всеки разказ си има край нали ? ай от мен да мине почвам нов! :))))))

Няма да гласувам,няма,няма,няма;)))Нито за,нито против;)За тая импресия подхожда един самурайски меч-за мене бе,дето не схвашам и ми е като 15-ти камък от градината на Рьоанджи;)))*

а за самурайския меч ще си говорим допълнително и насаме хахахаххаха

...или развръзката, или епилога....или каквото е там, не ми хареса много, но ми харесаха емоциите :))) Ех, и на мен да ми се случи това с артиста...пък било то и само за една нощ. Не, че не ми се е случвало де... ха ха! ;)